Поместените стихотворения са писани от 1953 – 1960

НАРОДНА КУЛТУРА 1967

 

РАННА ПРОЛЕТ

Най-после слънцето излезе пак
на облачния праг
и хвърли остър поглед върху къщите.

Едва сега видяхме
колко са мръсни нашите стъкла
и колко стара прах лежи
по мебелите и по книгите.

Лято 1

Kосата ти е изрусяла,
очите ти са тежко-сини,
а устните ти са от слюда.
Лицето ти и тялото са
като напечена от слънце керемида.
Където и да си,
зад теб блести море.
Прегърне ли те някой, ще потъне.

Малко радост

Тъжиш, че сиви облаци са скрили
днес небето
и че потокът пее сякъш в полусън.
Но наведи се тук над тез треви –
и ето:
във синьото цветче ще видиш цялото
небе бездънно.

След дъжд

Дърветата полагат внимателно
със зелени пръсти
по един слънчев брилянт
на челцето на всяка тревичка.

Колко много смирени царици!
Само да нямаше вятър…

Ужас

Една несмела бяла пеперуда
лети във въздуха лъчист.
Попадна в слънчевия кръг и –
чудно –
тя стана черна. Чисто
черна.

Лято 2

Дърветата полагат внимателно
със зелени пръсти
по един слънчев брилянт
на челцето на всяка тревичка.

Колко много смирени царици!
Само да нямаше вятър…

Астронавт

Луната е кръгла като колело.
Защо няма две луни –
да си направя колело
и да замина някъде далеч, далеч,
където
ще има само една луна?

Мистерия 1

Луната е забучена на върха
на един бор,
а планината свири тихо във
недрата си.
По сребърния път върви един
човек без глава
и се чуди:
защо няма луна?
Защо не пее планината?

Мистерия 2

Един човек на лунен лъч.

Минава над заспалото градче
и кротко си откъсва стар комин.

Очите му блестят, когато вдъхва
мириса
на прастаринни пушеци. Той
ще умре.