Стефан Албертов Гечев

/ Поет, драматург, прозаик, преводач, литературен критик /

1911 – 2000

Стефан Гечев е роден в семейството на литературния критик и историк Алберт Гечев (1881-1916) и гимназиалната учителка по френски език Рада Гечева.

Прадядо ми по бащина линия е бил пътуващ книжар в средата на XVIII век. Обикалял по панаири и продавал книги… Моят дядо Стефан Гечов е издал около Освобождението в два тома „Полезни приказки за деца“. Най-малкият му син Тимотей бил добър поет и издал една стихосбирка преди да почине на 19 години. Баща ми Алберт Гечев е бил критик, но починал млад.

… По майчина линия майката на Асен Златаров, сестра на дядо ми, оставила чудесно написани спомени, които бяха публикувани. За самия Асен Златаров няма да говоря. Кой не го познава! Синът му Светозар Златаров също пише. Известен представител на този род е и професор Любомир Тенев. Леля ми Диана, съпруга на Николай Райнов, също имаше литературни опити. Да не говоря за сина им Богомил…“

Алберт и Рада Гечеви / Пловдив 1909 г.

Стефан, Ерма и Рада Гечева 1919

1917-1921 г. Русе  Рада Гечева работи като преподавател по френски език в гимназията в гр.Русе. Малкият Стефан е отличник, но въпреки усилията на майка му , френският език не го привлича. Езикът, който по-късно ще приеме и ще говори като свой.След смъртта на своя съпруг майката на Стефан Гечев напуска град Русе и се установява през 1921 г. заедно с двете си деца – Стефчо и Ерма в къщата на баба Катя в Пловдив.

 

1926 г. Париж  Петнадесетгодишният Стефан живее около две години в Париж, където неговата майка е била изпратена на специализация. По това време там са били също и Дора Габе, Асен Златаров, Николай и Богомил Райнови, големият Папазов, както и още много други български интелектуалци. Лицеят “Луи Велики“ в Париж, в който е учил и Робеспиер, му помага да усъвършенства френския език и да разпали въображението му.

Стефан Гечев, Париж  1926

Портрет на Н.Райнов, подарък за Стефан 1932 г. Париж

 

1929 г. Школата „Орфей“ 

Вуйчото Николай Райнов посвещава осемнадесетгодишния Стефан в ложата „Орфей“, на която е бил създател и ръководител и в която са участвали може би най-големите интелектуалци на епохата.

„През 1933 г. започнах да се откъсвам от ложата „Орфей“ поради много причини – университетските занимания и изпити, но и основно от все по-бързо развиващото се в мен картезианско мислене.. След няколко години напуснах ложата и вуйчо Николай.“

Из интервю на Стефан Гечев във в.“АБВ“, № 30,  24 септември 1991г. 

1929-1934 г. Студент по Славянска фиология в Софийския университет 

Когато постъпих в Софийския университет като студент по славянска филогия през есента на 1929 година, наши професори бяха Л.Милетич, С.Романски, М.Арнаудов, А.Т Балан, Ст. Младенов. Всички тези хора представляваха един екип от талантливи учени, поставили здрави основи на българистиката…“

Из разкази на Стефан Гечев от интервюто във в.“АБВ“, № 9, 1992г.

„През 1934г завърших Софийския университет. Още в началото на следването си бях привлечен от старобългарската литература. Моят професор по тази специалност Йордан Иванов ме посъветва, че ако желая да сътворя нещо по-сериозно в тази област, ще трябва да науча както старогръцки, така и новогръцки.

От книгата на Стефан Гечев „Моите гръцки приятели“, стр.33

Стефан Гечев с професор Йордан Иванов 1934 г.

1936 г. Атински университет – Толкова силна била връзката му с духовната общност, че много скоро и лесно се включва в гръцките академични кръгове. За кратко време овладява гръцкия език.

„Започнах да слушам в Атинския университет лекциите за византийска литература на професор Веис – едно от светилата, както се казваше тогава, на тази наука. Скоро му се представих и той прояви интерес към младия българин. След известно време ме повика и ми предложи да направя един частен доброволен курс по старобългарски за някои негови студенти.

“ Защото, обясни той, както вие трябва да знаете византийски, така и нашите византинисти би трябвало да знаят старобългарски, за да ,огат да ползват старите български документи“ 

От книгата на Стефан Гечев „Моите гръцки приятели“, стр.62-64

1938 г. Докторантура           

В Гърция пише докторската си дисертация, озаглавена „Физиолог, в която изследва старобългарски текст, преведен на гръцки. Библиографията го отвежда до манастирите на Света гора (Агиос орос).

Стефан Гечев имаше свое собствено отношение към Бог, „Висша промисъл“, което ръководи разум и тяло. Библията беше винаги с него до края на живота му. Всяка вечер четеше някой пасаж като историческа книга, като Света книга – врата към други светове.

Стефан Гечев писар в Атина 1936 г.

1935 г. Писар по иностранни езици в българската легацията в Атина

Вуйчото Николай Райнов посвещава осемнадесетгодишния Стефан в ложата „Орфей“,Щастие е, че малкото пари, които майка му му е осигурила, скоро свършват. Така се отдава възможност на българския посланик в Атина Димитър Шишманов да му осигури работно място в българското дипломатическо представителство като писар:

„Виждате, Гечев, в щата на легацията има една още незаета длъжност – писар по иностранни езици. Заплатата е почти мизерна, но ако искате да останете в Гърция, за да довършите това, за което сте дошли, бихте могли да я заемете..“

Така и стана. Само че седемте предвидени месеца престой в Гърция станаха седем години.

От книгата на Стефан Гечев „Моите гръцки приятели“

1942 – 1946 г. Братислава – Гечев е културно аташе (по печата)

След 9 септември 1944 до май 1945 по настояване на словашките власти е принуден да напусне Братислава и се изселва в Пищяни, защото се обявява за правителството в София. След края на войната се завръща в Братислава и е назначен за представител на Министерството на външните работи на България.

„В краят на 1942 г.“ отидох в Братислава. Германците бяха решили да направят от Братислава витрина на бъдеща Европа. Френски коняци, сирена… абсолютно всичко. Никога не съм виждал такъв разкош. В Германия гладуваха, но водеха тук чужденците, за да видят каква ще бъде Европа, след като победят.“

След 9.09.1944 г. във Виена Цанков образува българско задгранично правителство. Немците ме повикаха в тяхното посолство. Техният съветник ме попита:
„Хер Гечев, тук вече има едно ваше правителство. Вие с кого сте?“ Отговорих, че правителството в София е демократическа коалиция и че аз като българин мога да бъда само с родината…

След 10 дни получих покана да напусна Братислава и да отида в Пищяни – едно малко градче, – нещо като интерниране ….Трябваше един път в седмицата да се разписвам в Гестапо…
През май 1945 г се върнах в Братислава. Войната не беше свършила съвсем. Получих заповед от нашето МВнР в Чехословакия, защото още нямаше посланик в Прага. Така около 7-8 месеца ходих и в Прага, и в Братислава.

Из разкази на Стефан Гечев от сп. „Литературна мисъл“ 1991, № 4 и в „Литературен форум“ , № 31

Стефан Гечев (вляво) с немски съветник 1944 г.

Стефан Гечев (вдясно) с немски съветник 1943 г.

Стефан Гечев (вдясно) 1948 г.

 

1947 – 1949 г. Съветник в Българското посолство във Варшава

„Останах в красивата Братислава до края на 1946 г. Тогава мина оттам българският ни посланик във Варшава…. – Гечев, имам нужда от квалифициран персонал, искаш ли да дойдеш при мен във Вършава?
Помислих, че това е голямо предизвикателство за мен, и приех. Така, в началото на 1947 г. се озовах в страшно, варварски разрушената столица на Полша. Хиляди нещастни , гладни хора навсякъде, които се опитваха да започнат живота си отново. Там останах до средата на 1949 г., след което бях отзован в министерството в София.“

Из разкази на Стефан Гечев

1949 г.  Гечев не приема да членува в БКП и бива уволнен от МнВР

През 1949 г. уволняват Стефан Гечев от Министерството
на външните работи, тъй като не е член на партията.
На настойчиви въпроси на колеги е принуден да отговори:

„Не мога да стана член на партията, защото вярвам в Бог“

Можеше да бъде политик с великолепна кариера в дипломацията, с многобройни издания на поетични сборници, галейки социалистическия реализъм и задоволявайки художествените поръчки на партийните ръководители. Той обаче принадлежи на друг свят. Никаква партийна целесъобразност не го беше вплела в играта с компромиси. Защитаваше честно, смело и искрено това, което му подсказваше логиката и естествената реакция на космополита. Това негово поведение му струваше цели 23 години изолация.

Шест години работи в сатиричния вестник „Стършел“ на „безпроблемно“ място. Чете чужди списания и вестници и дава идеи за карикатури и фейлетони. През 1956 г. го гонят от вестника, тъй като е посмял да каже „Не е лошо този…сталински социализъм да се развие…в нещо друго“, по повод събитията в Унгария.

1967 г. Издаването на стихосбирката на Гечев „Бележник“

„Още в началото на петдесетте години бях прописал отново (след 25 години) поезия. Малки стихчета, които някои приятели харесаха. През 1966 г. Блага Димитрова, която тогава беше редактор в издателство „Народна Култура“, ми предложи да ми издадат стихосбирката.“

Една малка книжка, осем на петнайсет сантима, с тридесет само листа, …като паспорт. Паспорт за едно пътуване, освободен от времето и пространството. Път за други светове, където цветовете и светлината са чисти, освободени от натиска на подсъзнанието. Паспортите обаче, в България през 1967 година, трудно се издаваха и само след твърдото разрешение на Партията.

Стихосбирката „Бележник“ беше издадена през 1967 г … като люти статии излязоха за тази нещастна книжка. В заседанието на Политбюро на Комунистическата Партия (12.11.67 г.) с тема „Някои феномени на идеологическия фронт“ секретарят по идеологическите въпроси ще характеризира стихосбирката на Стефан Гечев като „отклонение от марксистко-ленинската идеология и от комунистическия интернационализъм.“
Това беше достатъчно: „характеристиката“ на Венелин Коцев беше заповед. Веднага се анулираха няколко договора, които вече бяха подписани за издаване на други мои работи. Само издателство „Народна култура“ анулира три мои договора за преводи… Беше тежко! Но нищо друго не знаех, освен горе-долу да пиша. Опитах да предложа тук-там нещо, но получих мълчаливи откази. Разбрах, че няма смисъл и се оттеглих.
Продължих да пиша, знаейки, че моите работи няма да се публикуват никога… Една изолация от двадесет и три години. Но и за нея не съжелявам – пишех каквото искам и както искам, свободен от цензура, конюнктура и т.н“

Из разкази на Стефан Гечев от в. „Литературен форум“ , № 31 1998 „| от сп. „Литературна мисъл“, № 4, 1991 | от в. „АБВ“ № 4, 1991

„Моите Гръцки приятели“

Tъй като имах свободно време, реших да осъществя отдавнашната си мечта да запозная бълграрските читатели с великолепната гръцка поезия. Тогава – началото на 50-те години се установяваше у нас най-догматичният соцреализъм.. По това време ми попаднаха някои стихотворения на един тогава неизвестен за мене гръцки поет – Янис Рицос. Хареса ми и понеже беше комунист, предположих, че няма да има проблеми с обнародването им… Преведох няколко стихотворения и ги занесох за да се публикуват. Върнаха ми ги с остра забележка, че не печатат такива „сюрреализми“.
…Въпреки това Партията им позволи да редактирам преводите на „Първата антология на гръцки поети“ със строгото ръководство на един грък комунист в София.

Из книгата на Стефан Гечев „Моите гръцки приятели“

Стефан Гечев изпраща големия български писател Димитър Димов, зад него е гръцкия поет и негов приятел Арис Диктеос 1966 г.