Стефан Албертов Гечев

/ Поет, драматург, прозаик, преводач, литературен критик /

1911 – 2000

Стефан Гечев е роден в семейството на литературния критик и историк Алберт Гечев (1881-1916) и гимназиалната учителка по френски Рада Гечева.

Прадядо ми по бащина линия е бил пътуващ книжар в средата на XVIII век. Обикалял по панаири и продавал книги… Моят дядо Стефан Гечов е издал около Освобождението в два тома „Полезни приказки за деца“. Най-малкият му син Тимотей бил добър поет и издал една стихосбирка преди да почине на 19 години. Баща ми Алберт Гечев е бил критик, но починал млад.

… По майчина линия майката на Асен Златаров, сестра на дядо ми, оставила чудесно написани спомени, които бяха публикувани. За самия Асен Златаров няма да говоря. Кой не го познава! Синът му Светозар Златаров също пише. Известен представител на този род е и професор Любомир Тенев. Леля ми Диана, съпруга на Николай Райнов, също имаше литературни опити. Да не говоря за сина им Богомил…“

Алберт и Рада Гечеви / Пловдив 1909 г.

Стефан, Ерма и Рада Гечева 1919

1917-1921 Рада Гечева работи като преподавател по френски език в гимназията в гр.Русе. Малкият Стефан е отличник, но въпреки усилията на майка му , френският език не го привлича. Езикът, който по-късно ще приеме и ще говори като свой.След смъртта на своя съпруг майката на Стефан Гечев напуска град Русе и се установява през 1921 г, заедно с двете си деца – Стефчо и Ерма, в къщата на баба Катя в Пловдив.

 

Париж 1926 гПетнадесетгодишният Стефан живее около две години в Париж, където неговата майка е била изпратена на специализация. По това време там са били също и Дора Габе, Асен Златаров, Николай и Богомил Райнови, големият Папазов, както и още много други български интелектуалци. Лицеят “Луи Велики“ в Париж, в който е учил и Робеспиер, му помага да усъвършенства френския език и да разпали въображението му.

Портрет на Н.Райнов от Никола Мирчев, подарък за Стефан Гечев 1932 г. Париж

 

1929 – Николай Райнов и школата „Орфей“ 

Вуйчото Райнов посвещава осемнадесетгодишния Стефан в ложата „Орфей“, на която е бил създател и ръководител и в която са участвали може би най-големите интелектуалци на епохата.

„През 1933 г започнах да се откъсвам от ложата „Орфей“ поради много причини – университетските занимания и изпити, но и основно от все по-бързо развиващото се в мен картезианско мислене.. След няколко години напуснах ложата и вуйчо Николай.“

Из интервю на Стефан Гечев във в.“АБВ“, № 30,  24 септември 1991г. 

1929-1934 г. Студент по Славянска фиология в Софийския университет 

Когато постъпих в Софийския университет като студент по славянска филогия през есента на 1929 година, наши професори бяха Л.Милетич, С.Романски, М.Арнаудов, А.Т Балан, Ст. Младенов. Всички тези хора представляваха един екип от талантливи учени, поставили здрави основи на българистиката…“

Из разкази на Стефан Гечев от интервюто във в.“АБВ“, № 9, 1992г.

„През 1934г завърших Софийския университет. Още в началото на следването си бях привлечен от старобългарската литература. Моят професор по тази специалност Йордан Иванов ме посъветва, че ако желая да сътворя нещо по-сериозно в тази област, ще трябва да науча както старогръцки, така и новогръцки.

От книгата на Стефан Гечев „Моите гръцки приятели“, стр.33

Гечев с професор Йордан Иванов 1934 г.

1936 г Атински университет – Толкова силна била връзката му с духовната общност, че много скоро и лесно се включва в гръцките академични кръгове. За кратко време овладява гръцкия език.

„Започнах да слушам в Атинския университет лекциите за византийска литература на професор Веис – едно от светилата, както се казваше тогава, на тази наука. Скоро му се представих и той прояви интерес към младия българин. След известно време ме повика и ми предложи да направя един частен доброволен курс по старобългарски за някои негови студенти.

“ Защото, обясни той, както вие трябва да знаете византийски, така и нашите византинисти би трябвало да знаят старобългарски, за да ,огат да ползват старите български документи“ 

От книгата на Стефан Гечев „Моите гръцки приятели“, стр.62-64

1938 г. в Гърция прави Докторантура           

В Гърция пише докторската си дисертация, озаглавена“Физиолог, в която изследва старобългарски текст, преведен на гръцки. Библиографията го отвежда до манастирите на Света гора (Агиос орос).

Стефан Гечев имаше свое собствено отношение към Бог, „Висша промисъл“, което ръководи разум и тяло. Библията беше винаги с него до края на живота му. Всяка вечер четеше някой пасаж като историческа книга, като Света книга – врата към други светове.

фан Албертов Гечев (29.01.1912, Русе – 04.01.2000, София).

Учи в Париж, завършва гимназия в София и славянска филология в Софийски университет (1934). От 1935 слуша лекции по византийска литература при проф. Вейс в университета в Атина, където води и курс по български и старобългарски език за гръцките студенти (1936). Превежда заедно с Кл. Пераскос стихове на Елисавета Багряна и Атанас Далчев на гръцки език, публикувани в сп. „Неа естия“. От 1942 живее в Братислава. След 9.09.1944 до май 1945 е интерниран в Пищяни, след което се връща в Братислава и е консул до 1947. Работи в българската легация във Варшава (1947-1950). В България започва работа в Министерството на външните работи (1950). Редактор във в. „Стършел“ (до 1956). Заедно със Ст. Сърчаджиев и В. Ханчев основава Сатиричния театър в София (1957), където е драматург (до 1958). Завеждащ отдел „Публицистика“ в сп. „Пламък“ (до 1966). Зам. главен редактор на сп. „Контакти“ (1966-1967).

Стефан Гечев е значителна, но недооценена фигура в културния живот на Българияя, със силно интелектуално присъствие. Автор на стихове, разкази, фейлетони, драми, критика, криминални и приключенски романи, публицистика, преводи. За пръв път пише стихове на 15 г. Поезията му е философски осмислена, изискано лаконична, в посоката на модерните търсения от средата на XX в. Официалната критика я отхвърля като „отглас от съмнителни образци“ (първата стихосбирка „Бележник“ е „обвинена“ в сюрреализъм и дадаизъм) и за цели десетилетия Гечев е изолиран от литературния живот, като са анулирани всичките му договори за книги с български издателства. През това време създава оригинални творби, които излизат от печат едва след 1989 (стихосбирката му „Поеми“ включва стихове и поеми в проза, писани през 1966-86). Стефан Гечев е автор и на обстойни статии и есета, поместени като предговори към антологии и книги на чужди автори, издадени в Българияя. Съставител на „антология на новата гръцка поезия“ (1960), „Съвременна кипърска поезия“ (1965), „Френски поети“ (1992), участвува и в превода на стихотворенията. Превежда от гръцки език стихове на К. Кавафис (1963, 1984), А. Диктсос (1967), Сеферис (1975); от англ. език – „Алиса в огледалния свят“ на Луис Карол (1965). Редактира „Антична поезия“ (1970). Помага на Диктеос за издаването на „Антология на българската поезия“ на гръцки език. През 1984 подготвя превод иа „Песните на Малдорор“ от Конт де Лотреамон, който завършва окончателно през 1986, но и до днес не е отпечатан. Творби на Стефан Гечев са преведени на немски, полски, руски и др. езици. Получава гръцкия орден „Златен кръст на Почетния легион“, връчен му от гръцкия посланик в България г-н А. Сидерис (1996). Получава почетна грамота за принос в развитието и популяризирането на българската култура от Министерството на културата на Република България. На 17 юни е награден от френския министър на културата и информацията с високото отличие „Кавалер на ордена за изкуство и култура“, връчен му от френския посланик у нас г-н Тремо. На 28 юли получава от Съюза на преводачите, съвместно с Посолството на Република Гърция, Грамота за цялостна преводаческа дейност и за приноса му за популяризиране на гръцката литература в България (1997). Получава Златен медал от Гръцкия съюз на преводачите, връчен от Кмета на Атина за цялостното му преводаческо дело, което представлява принос към новогръцката литература и култура (1998).

Съчинения: Към въпроса за славянския физиолог. Изследване. 1938; Ние и другите. Хумористични разкази и фейлетони. 1956; Цветовете на грижата. Разкази. 1961; Момичето и предателят. Повест (в съавт. с К. Кюлюмов). 1964; Денят на екзекуцията. Пиеса. 1964; Човекът с табакерите. Роман.1966; Бележник. Лирика. 1967; Крадци на богородици. Роман. 1969 (в съавт. с М. Миланов); Мостът. Роман. 1983; Поезия. Лирика, поеми.1990; Осъденият на Сеньора. Разкази. 1994; Въпроси.Стихотворения в проза. 1994; Виктория и нейните синове. Т. 1-2. 1995; Бележник. 1997; Човешкото приключение или мисли по повод сентенцията „Познай себе си“. Лъжефилософски роман. 1997; Самобичуване. Стихотворения. 1999; Голготата на Варава. Пиеси. 1999; Познай себе си. Лъжефилософски и лъжебиографичен роман. 2000