Най-после слънцето излезе пак

на облачния праг

и хвърли остър поглед върху къщите.

Едва сега видяхме

колко са мръсни нашите стъкла

и колко стара прах лежи

по мебелите и по книгите.

Луната е забучена на върха
на един бор,

а планината свири тихо във
недрата си.

По сребърния път върви един
човек без глава
и се чуди:

защо няма луна?
Защо не пее планината?

„Ако красотата не може да спаси света,

то нека поне спасим красотата“.