Стефан Албертов Гечев

/ Поет, драматург, прозаик, преводач, литературен критик /

29.01.1912 (Русе) – 04.01.2000 (София)

 

 

Стефан Албертов Гечев

/ Поет, драматург, прозаик, преводач, литературен критик /

29.01.1912 (Русе) – 04.01.2000 (София)

 

 

Стефан на три години 1914 г.

Стефан Гечев е роден в семейството на литературния критик и историк Алберт Гечев (1881-1916) и гимназиалната учителка по френски Рада Гечева.

Прадядо ми по бащина линия е бил пътуващ книжар в средата на XVIII век. Обикалял по панаири и продавал книги… Моят дядо Стефан Гечов е издал около Освобождението в два тома „Полезни приказки за деца“. Най-малкият му син Тимотей бил добър поет и издал една стихосбирка преди да почине на 19 години. Баща ми Алберт Гечев е бил критик, но починал млад.

… По майчина линия майката на Асен Златаров, сестра на дядо ми, оставила чудесно написани спомени, които бяха публикувани. За самия Асен Златаров няма да говоря. Кой не го познава! Синът му Светозар Златаров също пише. Известен представител на този род е и професор Любомир Тенев. Леля ми Диана, съпруга на Николай Райнов, също имаше литературни опити. Да не говоря за сина им Богомил…“

Алберт и Рада Гечеви / Пловдив 1909 г.

Стефан, Ерма и Рада Гечева 1919

1917-1921 Рада Гечева работи като преподавател по френски език в гимназията в гр.Русе. Малкият Стефан е отличник, но въпреки усилията на майка му , френският език не го привлича. Езикът, който по-късно ще приеме и ще говори като свой.След смъртта на своя съпруг майката на Стефан Гечев напуска град Русе и се установява през 1921 г, заедно с двете си деца – Стефчо и Ерма, в къщата на баба Катя в Пловдив.

След смъртта на своя съпруг майката на Стефан Гечев напуска град Русе и се установява през 1921 г, заедно с двете си деца – Стефчо и Ерма, в къщата на баба Катя в Пловдив. Малко по-късно се настаняват нейната сестра Дияна, заедно със съпруга си Николай Райнов и малкия Богомил. Вуйчото на Стефан Гечев – Николай Райнов, изтъкнат български интелектуалец, ставаопора на малкия Стефан.

Париж 1926 гПетнадесетгодишният Стефан живее около две години в Париж, където неговата майка е била изпратена на специализация. По това време там са били също и Дора Габе, Асен Златаров, Николай и Богомил Райнови, големият Папазов, както и още много други български интелектуалци. Лицеят “Луи Велики“ в Париж, в който е учил и Робеспиер, му помага да усъвършенства френския език и да разпали въображението му.

Портрет на Н.Райнов от Никола Мирчев, подарък за Стефан Гечев 1932 г. Париж

 

1929 – Николай Райнов и школата „Орфей“ 

Вуйчото Райнов посвещава осемнадесетгодишния Стефан в ложата „Орфей“, на която е бил създател и ръководител и в която са участвали може би най-големите интелектуалци на епохата.

„През 1933 г започнах да се откъсвам от ложата „Орфей“ поради много причини – университетските занимания и изпити, но и основно от все по-бързо развиващото се в мен картезианско мислене.. След няколко години напуснах ложата и вуйчо Николай.“

Из интервю на Стефан Гечев във в.“АБВ“, № 30,  24 септември 1991г. 

1929-1934 г. Студент по Славянска фиология в Софийския университет 

Когато постъпих в Софийския университет като студент по славянска филогия през есента на 1929 година, наши професори бяха Л.Милетич, С.Романски, М.Арнаудов, А.Т Балан, Ст. Младенов. Всички тези хора представляваха един екип от талантливи учени, поставили здрави основи на българистиката…“

Из разкази на Стефан Гечев от интервюто във в.“АБВ“, № 9, 1992г.

„През 1934г завърших Софийския университет. Още в началото на следването си бях привлечен от старобългарската литература. Моят професор по тази специалност Йордан Иванов ме посъветва, че ако желая да сътворя нещо по-сериозно в тази област, ще трябва да науча както старогръцки, така и новогръцки.

От книгата на Стефан Гечев „Моите гръцки приятели“, стр.33

Гечев с професор Йордан Иванов 1934 г.

1936 г Атински университет – Толкова силна била връзката му с духовната общност, че много скоро и лесно се включва в гръцките академични кръгове. За кратко време овладява гръцкия език.

„Започнах да слушам в Атинския университет лекциите за византийска литература на професор Веис – едно от светилата, както се казваше тогава, на тази наука. Скоро му се представих и той прояви интерес към младия българин. След известно време ме повика и ми предложи да направя един частен доброволен курс по старобългарски за някои негови студенти.

“ Защото, обясни той, както вие трябва да знаете византийски, така и нашите византинисти би трябвало да знаят старобългарски, за да ,огат да ползват старите български документи“ 

От книгата на Стефан Гечев „Моите гръцки приятели“, стр.62-64

1938 г. в Гърция прави Докторантура           

В Гърция пише докторската си дисертация, озаглавена“Физиолог, в която изследва старобългарски текст, преведен на гръцки. Библиографията го отвежда до манастирите на Света гора (Агиос орос).

Стефан Гечев имаше свое собствено отношение към Бог, „Висша промисъл“, което ръководи разум и тяло. Библията беше винаги с него до края на живота му. Всяка вечер четеше някой пасаж като историческа книга, като Света книга – врата към други светове.