Спомен за Стефан Гечев
Христос Папуцакис

     Срещнах Стефан Гечев през пролетта на 1992 г. в Делфи на симпозиум, организиран от и аз не си спомням точно коя организация…В някакъв момент по време на работата на симпозиума един достопочтен, учтив господин с бели коси взе думата и заговори на хубав гръцки език с известен специфичен оттенък в гласа. Говореше с жар и страст.
    Онези дни бяха особено трудни за Балканите. Беше започнало разпадането на бивша Югославия, първите надежди, припламнали след 1989 г., започнаха да помръкват, националистическите гласове бомбардираха слуха ни.

     Та, в подобна атмосфера в Делфи, сред представители на различните балкански страни, всеки един от които се опитваше да подчертае своята различност, да изтъкне езика и културата си, достопочтеният господин, Стефан Гечев, каза две-три прости и ясни думи. Не си спомням точно неговата формулировка, но Стефан говори за потребността от диалог, обоснова виждането си, твърдейки, че имаме много общи неща, които ние хората от Балканите можем да споделим, че балканската култура – и особено поезия, подчерта той – имат много високи върхове, но за съжаление всички ние не ги познаваме, също както не познаваме и общите си характерни черти. Може би особеният му патос, може би съдържанието на думите му, но във всеки случай веднага след това, в почивката, ме накараха да се погрижа да се запозная с този изключително мил човек, Стефан Гечев, и ние си обещахме да се разговорим по-нашироко на следващия ден в Атина.
Така и стана. Срещите ми със Стефан Гечев продължиха и през следващите години, понякога в Атина, понякога в София. Но от онази първа среща се роди идеята за Антология на балканската поезия под надслов “ХЕМУС”, на която ще се спра по-нататък.
     Още тогава придадохме форма на този проект: да бъде издадена многоезична – колкото са езиците на балканските страни – поетична антология. “Ще започнем с “Бойна песен” на Ригас Велестинлис”, отбеляза Стефан . “В него е запечатана волята за обща балканска съдба”. Идеята беше прекрасна, но се затруднихме при намиране източник на субсидиране. От 1992 г. до 1999 г., цели седем години търсейки финансиране, тичах по разни кабинети и “отговорни лица”, от които получавах поздравления, но никакъв конкретен отговор. Докато най-после Националната банка на Гърция се съгласи да финансира антологията. Веднага телефонирах на Гечев. Беше краят на 1999 г. Знаех, че беше болен, току-що бе излязъл от болница. “Къде си?”, попита ме той. “Ела да ме видиш, аз си отивам”. Опитах се да разсея тревогата му. “Остави настрана песимистичните мисли, сега задвижваме реализирането на идеята. И не забравяй, Стефане, ти ще бъдеш издателят на Антологията”. Няколко дни по-късно, на 4 януари 2000 г. Стефан Гечев си отиде. Но онази негова идея започна да придобива плът и кръв. Днес във всички балкански държави редица достойни представители на духовния живот работят за реализирането на Антологията на балканската поезия, която ще носи надслов “ХЕМУС” и ще бъде посветена на паметта на Стефан Гечев. Днес ще ви оповестя, тъй като досега не е правено никакво публично изявление, че антологията ще се състои от осем тома и ще включва преводи на от 8 до 12 поети от всяка страна на всеки един от осемте балкански езика: албански, български, (босненско-хърватско-сръбски), гръцки, македонски, румънски, сръбски и турски. Подборът на поетите и на техните стихотворения във всяка отделна страна е направен от тричленно жури, съставено от специалисти, което работи независимо и носи отговорността за подбора на поетите, стихотворенията, написването на кратка встъпителна студия за най-новата поезия на страната, както и за редакцията на преводите. Надяваме се, че след две или три години всички томове ще бъдат отпечатани и ще бъдат представени пред публиката в рамките на международен симпозиум за поезията на балканските страни, който по всяка вероятност ще се проведе в Солун.

    През всичките тези години от разговорите, които съм имал със Стефан, успях да разбера “колко дълбоко” плува той в литературните, и особено, в поетичните води на Гърция. С помощта и на нашата обща приятелка г-жа Здравка Михайлова публикувахме в списание “Анди” в превод на гръцки стихове и други текстове на Стефан Гечев, които представляваха приятна изненада за нашите читатели.

    Трябва обаче да призная, че не можах да общувам дълбоко и същностно с неговото творчество, поради езиковата бариера. Но мнозина български интелектуалци са ми говорили с най-добри думи за неговото поетично и театрално творчество, и преди всичко, на това наблягаха всички, за преводното му дело и особено за приноса му за запознаване на българската читателска публика с поезията на Кавафис – както и с други гръцки поети. “Благодарение на преводите на Стефан Гечев се промени поетичният климат в нашата страна”, отбеляза веднъж пред мен един ваш значим поет.

Превод от гръцки: Здравка Михайлова

Янис Лиолиос, Андия Франци, Христос Лиолиос, Здравка Михайлова, Дионисия Нерологу, Христос Папуцакис