Житейски път
Гечев произхожда от семейство на прогресивни интелектуалци. Имената на неговите родственици са свързани с богатата история на българската интелигенция през XIX и XX век.
1. Не знаем. 2.Алберт Ст. Гечев, 3. Нонка Ст. Гечева и 4.пастор Стефан Гечев ,Тимотей Ст. Гечев, 6. Невянка Ст. Гечева, 7.Георги Ст. Гечев и Славка Ст. Гечева, по мъж Стоян Гочева
Стефан Гечев е роден в семейството на литературния критик и историк Алберт Гечев (1881-1916) и гимназиалната учителка по френски Рада Гечева.
„ Прадядо ми по бащина линия е бил пътуващ книжар в средата на XVIII век. Обикалял по панаири и продавал книги… Моят дядо Стефан Гечов е издал около Освобождението в два тома „Полезни приказки за деца“. Най-малкият му син Тимотей бил добър поет и издал една стихосбирка, преди да почине на 19 години. Баща ми Алберт Гечев е бил критик, но починал млад.
… По майчина линия майката на Асен Златаров, сестра на дядо ми, оставила чудесно написани спомени, които бяха публикувани. За самия Асен Златаров няма да говоря. Кой не го познава! Синът му Светозар Златаров също пише. Известен представител на този род е и професор Любомир Тенев. Леля ми Диана, съпруга на Николай Райнов, също имаше литературни опити. Да не говоря за сина им Богомил…“
Алберт и Рада Гечеви, Пловдив 1909 г.
Стефан, Ерма и Рада Гечева 1919 г.
1917 – 1921 година, градове Русе и Пловдив
Рада Гечева работи като преподавател по френски език в гимназията в гр.Русе. Малкият Стефан е отличник, но въпреки усилията на майка му, френският език не го привлича. Езикът, който по-късно ще приеме и ще говори като свой. След смъртта на своя съпруг майката на Стефан Гечев напуска град Русе и се установява през 1921 г. заедно с двете си деца – Стефчо и Ерма в къщата на баба Катя в Пловдив.
1926 година, град Париж
Петнадесетгодишният Стефан живее около две години в Париж, където неговата майка е била изпратена на специализация. По това време там са били също и Дора Габе, Асен Златаров, Николай и Богомил Райнови, големият Папазов, както и още много други български интелектуалци.
Лицеят “Луи Велики“ в Париж, в който е учил и Робеспиер, му помага да усъвършенства френския език и да разпали въображението му.
Стефан Гечев, Париж 1926 г.
Портрет на Н.Райнов, подарък за Стефан 1932 г. Париж
1929 година, Школата „Орфей“
Вуйчото Николай Райнов посвещава осемнадесетгодишния Стефан в школата „Орфей„, на която е бил създател и ръководител, и в която са участвали, може би, най-големите интелектуалци на епохата.
„През 1933 г. започнах да се откъсвам от ложата „Орфей“ поради много причини – университетските занимания и изпити, но и основно от все по-бързо развиващото се в мен картезианско мислене. След няколко години напуснах ложата и вуйчо Николай.“
Из интервю на Стефан Гечев във вестник „АБВ“, № 30, 24 септември 1991 година.
1929 – 1934 година, Студент по Славянска филология в Софийския университет „Свети Климент Охридски“
„Когато постъпих в Софийския университет като студент по славянска филология през есента на 1929 година, наши професори бяха Л. Милетич, С. Романски, М. Арнаудов, А. Т. Балан, Ст. Младенов. Всички тези хора представляваха един екип от талантливи учени, поставили здрави основи на българистиката…“
Из разкази на Стефан Гечев от интервюто във вестник „АБВ“, № 9, 1992 година
„През 1934-та година завърших Софийския университет. Още в началото на следването си бях привлечен от старобългарската литература. Моят професор по тази специалност Йордан Иванов ме посъветва, че ако желая да сътворя нещо по-сериозно в тази област, ще трябва да науча както старогръцки, така и новогръцки.“
Из книгата на Стефан Гечев „Моите гръцки приятели“, стр. 33
Стефан Гечев с професор Йордан Иванов 1934 г.
Стефан Гечев в българската легация 1937 г. Атина
1936 година, Магистратура в Атински университет „Йоанис Каподистриас“
Толкова силна била връзката му с духовната общност, че много скоро и лесно се включва в гръцките академични кръгове. За кратко време овладява гръцкия език.
„Започнах да слушам в Атинския университет лекциите за византийска литература на професор Веис – едно от светилата, както се казваше тогава, на тази наука. Скоро му се представих и той прояви интерес към младия българин. След известно време ме повика и ми предложи да направя един частен доброволен курс по старобългарски за някои негови студенти.“
“Защото, обясни той, както вие трябва да знаете византийски, така и нашите византинисти би трябвало да знаят старобългарски, за да могат да ползват старите български документи.“
Из книгата на Стефан Гечев „Моите гръцки приятели“, стр. 62-64
1938 година, Докторантура в Атинския университет „Йоанис Каподистриас“
В Гърция пише докторската си дисертация, озаглавена „Физиолог„, в която изследва старобългарски текст, преведен на гръцки. Библиографията го отвежда до манастирите на Света гора (Агиос орос).
Стефан Гечев имаше свое собствено отношение към Бог, „Висша промисъл“, което ръководи разум и тяло. Библията беше винаги с него до края на живота му. Всяка вечер четеше някой пасаж като историческа книга, като Света книга – врата към други светове.
Стефан Гечев в Света Гора, 1938 г. Атон
1935 година, Писар по иностранни езици в българската легацията в Атина
Щастие е, че малкото пари, които майка му осигурява, скоро свършват. Така се отдава възможност на българския посланик в Атина, Димитър Шишманов, да му предложи подкрепа като му осигурява работно място в българското дипломатическо представителство като писар.
„Виждате, Гечев, в щата на легацията има една още незаета длъжност – писар по иностранни езици. Заплатата е почти мизерна, но ако искате да останете в Гърция, за да довършите това, за което сте дошли, бихте могли да я заемете…“
Така и стана. Само че седемте предвидени месеца престой в Гърция станаха седем години.
Из книгата на Стефан Гечев „Моите гръцки приятели“
Стефан Гечев писар в Атина 1936 г.
Стефан Гечев (вдясно) с немски съветник 1943 г.
Стефан Гечев (вляво) с немски съветник 1944 г.
1942 – 1946 година, Културно аташе (по печата) в българското посолство в Братислава
След 9 септември 1944-та до май 1945-та по настояване на словашките власти е принуден да напусне Братислава и се изселва в Пищяни, защото се обявява „за“ правителството в София. След края на войната, се завръща в Братислава и е назначен за представител на Министерството на външните работи на България.
„В краят на 1942-та година отидох в Братислава. Германците бяха решили да направят от Братислава витрина на бъдеща Европа. Френски коняци, сирена… абсолютно всичко. Никога не съм виждал такъв разкош. В Германия гладуваха, но водеха тук чужденците, за да видят каква ще бъде Европа, след като победят.“
„След 9-ти септември 1944-та година във Виена, Цанков образува българско задгранично правителство. Немците ме повикаха в тяхното посолство. Техният съветник ме попита:
„Хер Гечев, тук вече има едно ваше правителство. Вие с кого сте?“ Отговорих, че правителството в София е демократическа коалиция и че аз като българин мога да бъда само с родината…“
„След 10 дни получих покана да напусна Братислава и да отида в Пищяни – едно малко градче, – нещо като интерниране…Трябваше един път в седмицата да се разписвам в Гестапо…
През май 1945-та година се върнах в Братислава. Войната не беше свършила съвсем. Получих заповед от нашето Министерство на външните работи в Чехословакия, защото още нямаше посланик в Прага. Така около 7 – 8 месеца ходих и в Прага, и в Братислава.“
Из разкази на Стефан Гечев, публикувани в списание „Литературна мисъл“, № 4 и в списание „Литературен форум“, № 31, 1991
1947 – 1949 година, Съветник в българското посолство във Варшава
„Останах в красивата Братислава до края на 1946-та година. Тогава мина оттам българският ни посланик във Варшава…
„Гечев, имам нужда от квалифициран персонал, искаш ли да дойдеш при мен във Вършава?“
Помислих, че това е голямо предизвикателство за мен, и приех. Така, в началото на 1947-ма година се озовах в страшно, варварски разрушената столица на Полша. Хиляди нещастни, гладни хора навсякъде, които се опитваха да започнат живота си отново. Там останах до средата на 1949-та година, след което бях отзован в министерството в София.“
Из разкази на Стефан Гечев
Стефан Гечев, Париж 1926 г.
1949 година, София
През 1949-та година дипломатическата кариера на Стефан Гечев е внезапно прекратена, тъй като той не се съгласява да стане член на единствената политическа партия тогава БКП. На настойчивите въпроси на колеги отговоря –
„Не мога да стана член на партията, защото вярвам в Бог.“
Той можеше да бъде политик с великолепна кариера в дипломацията, с многобройни издания на поетични сборници, галейки социалистическия реализъм и задоволявайки художествените поръчки на партийните ръководители.
Той обаче принадлежи на друг свят.
Никаква партийна целесъобразност не го беше вплела в играта с компромиси. Той защитаваше честно, смело и искрено това, което му подсказваше логиката и естествената реакция на космополита. Това негово поведение му струваше цели 23 години изолация.
Шест години работи в сатиричния вестник Стършел на „безпроблемно“ място. Чете чужди списания и вестници и дава идеи за карикатури и фейлетони. През 1956-та година е изгонен от вестника, тъй като по повод събитията в Унгария е посмял да каже –
„Не е лошо този … сталински социализъм да се развие … в нещо друго“
Алберт и Рада Гечеви, Пловдив 1909 г.
Стефан, Ерма и Рада Гечева 1919 г.
1951 година, Кръстина Гечева (Тити) влиза в живота на Стефан Гечев
Преводач, редактор и библиограф, Кръстина е била ангелът, преживяла е заедно с него всеки добър или лош момент през следващите близо 50 години от живота му…
До края!
„Трудно е да живееш във всекидневието на твореца, който гледа на света през четвъртото измерение, да живееш с космополита, отказал се от материалните удоволствия, но в същото време преминаваш през голямата школа… Късметлийка съм“ – споделя Кръстина Гечева (Тити).
Приятелите на Стефан Гечев знаят най-добре, че поетът боготвори своята любима жена, както никой друг на света.
1950 – 1956 година, Редактор в сатиричния вестник „Стършел“
1957 – 1958 година Гечев, драматург в новосъздадения Сатиричен театър
„Изгониха ме от вестник „Стършел“. Нищо не можах да направя, нареждането идваше отгоре. Останах месеци без работа, докато драматургът Весо Ханчев – бяхме близки с него – ми каза веднъж:
„Стефане, говорих с директора Сърчаджиев да те вземе при нас като втори драматург.“ Това беше спасение за мен, приех веднага… Моята идея за такъв театър беше освен пиеси да се поставят и злободневни сатирични сценки и скечове, както навсякъде по света. Със Сърчаджиев направихме две. Новият директор на театъра Дановски обаче отказа всеки вид новаторство. Принудих се да се уволня.”
Стефан Гечев, Париж 1926 г.
Портрет на Н.Райнов, подарък за Стефан 1932 г. Париж
1929 година, Школата „Орфей“
Вуйчото Николай Райнов посвещава осемнадесетгодишния Стефан в школата „Орфей„, на която е бил създател и ръководител, и в която са участвали, може би, най-големите интелектуалци на епохата.
„През 1933 г. започнах да се откъсвам от ложата „Орфей“ поради много причини – университетските занимания и изпити, но и основно от все по-бързо развиващото се в мен картезианско мислене. След няколко години напуснах ложата и вуйчо Николай.“
Из интервю на Стефан Гечев във вестник „АБВ“, № 30, 24 септември 1991 година.
1929 – 1934 година, Студент по Славянска филология в Софийския университет „Свети Климент Охридски“
„Когато постъпих в Софийския университет като студент по славянска филология през есента на 1929 година, наши професори бяха Л. Милетич, С. Романски, М. Арнаудов, А. Т. Балан, Ст. Младенов. Всички тези хора представляваха един екип от талантливи учени, поставили здрави основи на българистиката…“
Из разкази на Стефан Гечев от интервюто във вестник „АБВ“, № 9, 1992 година
„През 1934-та година завърших Софийския университет. Още в началото на следването си бях привлечен от старобългарската литература. Моят професор по тази специалност Йордан Иванов ме посъветва, че ако желая да сътворя нещо по-сериозно в тази област, ще трябва да науча както старогръцки, така и новогръцки.“
Из книгата на Стефан Гечев „Моите гръцки приятели“, стр. 33
Стефан Гечев с професор Йордан Иванов 1934 г.
Стефан Гечев в българската легация 1937 г. Атина
1936 година, Магистратура в Атински университет „Йоанис Каподистриас“
Толкова силна била връзката му с духовната общност, че много скоро и лесно се включва в гръцките академични кръгове. За кратко време овладява гръцкия език.
„Започнах да слушам в Атинския университет лекциите за византийска литература на професор Веис – едно от светилата, както се казваше тогава, на тази наука. Скоро му се представих и той прояви интерес към младия българин. След известно време ме повика и ми предложи да направя един частен доброволен курс по старобългарски за някои негови студенти.“
“Защото, обясни той, както вие трябва да знаете византийски, така и нашите византинисти би трябвало да знаят старобългарски, за да могат да ползват старите български документи.“
Из книгата на Стефан Гечев „Моите гръцки приятели“, стр. 62-64
1938 година, Докторантура в Атинския университет „Йоанис Каподистриас“
В Гърция пише докторската си дисертация, озаглавена „Физиолог„, в която изследва старобългарски текст, преведен на гръцки. Библиографията го отвежда до манастирите на Света гора (Агиос орос).
Стефан Гечев имаше свое собствено отношение към Бог, „Висша промисъл“, което ръководи разум и тяло. Библията беше винаги с него до края на живота му. Всяка вечер четеше някой пасаж като историческа книга, като Света книга – врата към други светове.
Стефан Гечев в Света Гора, 1938 г. Атон
1949 година, София
През 1949-та година дипломатическата кариера на Стефан Гечев е внезапно прекратена, тъй като той не се съгласява да стане член на единствената политическа партия тогава БКП. На настойчивите въпроси на колеги отговоря –
„Не мога да стана член на партията, защото вярвам в Бог.“
Той можеше да бъде политик с великолепна кариера в дипломацията, с многобройни издания на поетични сборници, галейки социалистическия реализъм и задоволявайки художествените поръчки на партийните ръководители.
Той обаче принадлежи на друг свят.
Никаква партийна целесъобразност не го беше вплела в играта с компромиси. Той защитаваше честно, смело и искрено това, което му подсказваше логиката и естествената реакция на космополита. Това негово поведение му струваше цели 23 години изолация.
Шест години работи в сатиричния вестник Стършел на „безпроблемно“ място. Чете чужди списания и вестници и дава идеи за карикатури и фейлетони. През 1956-та година е изгонен от вестника, тъй като по повод събитията в Унгария е посмял да каже –
„Не е лошо този … сталински социализъм да се развие … в нещо друго“
Стефан Гечев писар в Атина 1936 г.
1951 година, Кръстина Гечева (Тити) влиза в живота на Стефан Гечев
Преводач, редактор и библиограф, Кръстина е била ангелът, преживяла е заедно с него всеки добър или лош момент през следващите близо 50 години от живота му…
До края!
„Трудно е да живееш във всекидневието на твореца, който гледа на света през четвъртото измерение, да живееш с космополита, отказал се от материалните удоволствия, но в същото време преминаваш през голямата школа… Късметлийка съм“ – споделя Кръстина Гечева (Тити).
Приятелите на Стефан Гечев знаят най-добре, че поетът боготвори своята любима жена, както никой друг на света.
1950 – 1956 година, Редактор в сатиричния вестник „Стършел“
1957 – 1958 година Гечев, драматург в новосъздадения Сатиричен театър
„Изгониха ме от вестник „Стършел“. Нищо не можах да направя, нареждането идваше отгоре. Останах месеци без работа, докато драматургът Весо Ханчев – бяхме близки с него – ми каза веднъж:
„Стефане, говорих с директора Сърчаджиев да те вземе при нас като втори драматург.“ Това беше спасение за мен, приех веднага… Моята идея за такъв театър беше освен пиеси да се поставят и злободневни сатирични сценки и скечове, както навсякъде по света. Със Сърчаджиев направихме две. Новият директор на театъра Дановски обаче отказа всеки вид новаторство. Принудих се да се уволня.”
1959 – 1965 гoдина, Списание „Пламък“
Стефан Гечев,изгонен от Сатиричния театър, е приет
на работа като редактор в литературното списание „Пламък“. Климатът там е тежък за него и той търси възможност да напусне.
1966 година, Стефан Гечев се пенсионира
През 1966 г. на Стефан Гечев се дава възможност да се пенсионира. Верен на своите възгледи, той ще преживее
„Най-хубавите години от своя живот“
„Знаех много добре, че няма да мога да публикувам нищо свое. Щях да съм изолиран. Осъзнах този факт, примирих се с него и се отдадох… на писане.
Беше удивително чувство. Тежко. Пишех всекидневно – стихотворения, романи, театрални пиеси, правех планове за нещата, за които исках да напиша… Пишех, пишех, четях ги вечерта на Тити и безкрайни часове
беседвахме върху текстовете, които тлееха в тъмните чекмеджета. Но бях свободен. Пишех, без да изпитвам влиянието на някакъв външен фактор… Свободен. “ В някой момент ще кажа: „Най-хубавото, което съм написал, го написах тогава.““
Стефан Гечев писар в Атина 1936 г.
1967 година, Стихосбирката „Бележник“
„Още в началото на петдесетте години бях прописал отново (след 25 години) поезия. Малки стихчета, които някои приятели харесаха. През 1966-та година, Блага Димитрова, която тогава беше редактор в издателство „Народна Култура“, ми предложи да ми издадат стихосбирката.“
„Една малка книжка, осем на петнайсет сантима, с тридесет само листа, … като паспорт. Паспорт за едно пътуване, освободено от времето и пространството. Път за други светове, където цветовете и светлината са чисти, освободени от натиска на подсъзнанието. Паспортите обаче, в България, през 1967 година, трудно се издаваха и само след твърдото разрешение на Партията.“
„Стихосбирката „Бележник“ беше издадена през 1967-та година … като люти статии излязоха за тази нещастна книжка.“
В заседанието на Политбюро на Комунистическата Партия (12.11.67 година) с тема Някои феномени на идеологическия фронт, секретарят по идеологическите въпроси ще характеризира стихосбирката на Стефан Гечев като „отклонение от марксистко-ленинската идеология и от комунистическия интернационализъм.“
„Това беше достатъчно: „характеристиката“ на Венелин Коцев беше заповед. Веднага се анулираха няколко договора, които вече бяха подписани за издаване на други мои работи. Само издателство „Народна култура“ анулира три мои договора за преводи… Беше тежко! Но нищо друго не знаех, освен горе-долу да пиша. Опитах да предложа тук-там нещо, но получих мълчаливи откази. Разбрах, че няма смисъл и се оттеглих.“
„Продължих да пиша, знаейки, че моите работи няма да се публикуват никога… Една изолация от двадесет и три години. Но и за нея не съжелявам – пишех каквото искам и както искам, свободен от цензура, конюнктура и т.н“
Из разкази на Стефан Гечев, публикувани в списание „Литературна мисъл“, № 4, 1991, във вестник „АБВ“ № 4, 1991 и във вестник „Литературен форум“ , № 31, 1998 година
Из книгата „Моите Гръцки приятели“ от Стефан Гечев
„Tъй като имах свободно време, реших да осъществя отдавнашната си мечта да запозная бълграрските читатели с великолепната гръцка поезия. Тогава – началото на 50-те години се установяваше у нас най-догматичният соцреализъм… По това време ми попаднаха някои стихотворения на един тогава неизвестен за мене гръцки поет – Янис Рицос. Хареса ми и понеже беше комунист, предположих, че няма да има проблеми с обнародването им… Преведох няколко стихотворения и ги занесох, за да се публикуват. Върнаха ми ги с остра забележка, че не печатат такива „сюрреализми“.
[…] Въпреки това Партията ми позволи да редактирам преводите на „Първата антология на гръцки поети“ под строгото ръководство на един грък комунист в София.“
Из книгата на Стефан Гечев „Моите гръцки приятели“
Гечев е приятел и се познава с най-влиятелните гръцки поети и писатели за тогавашното време (а и не само) – Костас Варналис, Арис Диктеос, нобелистът Одисеас Елитис Георгиос Сеферис , Константинос Кавафис, Кики Димула, Никос Никопулис и още много други. Гечев успява да преведе съвършено произведенията на тези автори. Първата „Антология на новата гръцка поезия“ е издадена през 1960г.в два тома, втората е издадена през 1978 г. под редакция и превод на Стефан Гечев.
„Съвременна кипърска поезия“ 1965 г,
„Млада гръцка поезия“ 1976 г,
„Гръцка поезия XX век“ 1978 г.
Превежда от гръцки език стихове на Константинос Кавафис (1963 г., 1984 г., 1995 г.),
Арис Диктеос (1967 г.)иГеоргиос Сеферис (1975 г.)
Из интервю на Стефан Гечев във вестник „АБВ“, № 30, 24 септември 1991 година.
Стефан Гечев изпраща Димитър Димов. Зад него
е гръцкият поет и негов приятел, Арис Диктеос 1966-та година
Портрет на Н.Райнов, подарък за Стефан 1932 г. Париж
1929 година, Школата „Орфей“
Вуйчото Николай Райнов посвещава осемнадесетгодишния Стефан в школата „Орфей„, на която е бил създател и ръководител, и в която са участвали, може би, най-големите интелектуалци на епохата.
„“През 1933 г. започнах да се откъсвам от ложата „Орфей“ поради много причини – университетските занимания и изпити, но и основно от все по-бързо развиващото се в мен картезианско мислене. След няколко години напуснах ложата и вуйчо Николай.“
Из интервю на Стефан Гечев във вестник „АБВ“, № 30, 24 септември 1991 година.
1949 година, София
През 1949-та година дипломатическата кариера на Стефан Гечев е внезапно прекратена, тъй като той не се съгласява да стане член на единствената политическа партия тогава БКП. На настойчивите въпроси на колеги отговоря –
„Не мога да стана член на партията, защото вярвам в Бог.“
Той можеше да бъде политик с великолепна кариера в дипломацията, с многобройни издания на поетични сборници, галейки социалистическия реализъм и задоволявайки художествените поръчки на партийните ръководители.
Той обаче принадлежи на друг свят.
Никаква партийна целесъобразност не го беше вплела в играта с компромиси. Той защитаваше честно, смело и искрено това, което му подсказваше логиката и естествената реакция на космополита. Това негово поведение му струваше цели 23 години изолация.
Шест години работи в сатиричния вестник Стършел на „безпроблемно“ място. Чете чужди списания и вестници и дава идеи за карикатури и фейлетони. През 1956-та година е изгонен от вестника, тъй като по повод събитията в Унгария е посмял да каже –
„Не е лошо този … сталински социализъм да се развие … в нещо друго“
1967 година, Стихосбирката „Бележник“
„Още в началото на петдесетте години бях прописал отново (след 25 години) поезия. Малки стихчета, които някои приятели харесаха. През 1966-та година, Блага Димитрова, която тогава беше редактор в издателство „Народна Култура“, ми предложи да ми издадат стихосбирката.“
„Една малка книжка, осем на петнайсет сантима, с тридесет само листа, … като паспорт. Паспорт за едно пътуване, освободено от времето и пространството. Път за други светове, където цветовете и светлината са чисти, освободени от натиска на подсъзнанието. Паспортите обаче, в България, през 1967 година, трудно се издаваха и само след твърдото разрешение на Партията.“
„Стихосбирката „Бележник“ беше издадена през 1967-та година … като люти статии излязоха за тази нещастна книжка.“
В заседанието на Политбюро на Комунистическата Партия (12.11.67 година) с тема Някои феномени на идеологическия фронт, секретарят по идеологическите въпроси ще характеризира стихосбирката на Стефан Гечев като „отклонение от марксистко-ленинската идеология и от комунистическия интернационализъм.“
„Това беше достатъчно: „характеристиката“ на Венелин Коцев беше заповед. Веднага се анулираха няколко договора, които вече бяха подписани за издаване на други мои работи. Само издателство „Народна култура“ анулира три мои договора за преводи… Беше тежко! Но нищо друго не знаех, освен горе-долу да пиша. Опитах да предложа тук-там нещо, но получих мълчаливи откази. Разбрах, че няма смисъл и се оттеглих.“
„Продължих да пиша, знаейки, че моите работи няма да се публикуват никога… Една изолация от двадесет и три години. Но и за нея не съжелявам – пишех каквото искам и както искам, свободен от цензура, конюнктура и т.н“
Из разкази на Стефан Гечев, публикувани в списание „Литературна мисъл“, № 4, 1991, във вестник „АБВ“ № 4, 1991 и във вестник „Литературен форум“ , № 31, 1998 година
Из книгата „Моите Гръцки приятели“ от Стефан Гечев
„Tъй като имах свободно време, реших да осъществя отдавнашната си мечта да запозная бълграрските читатели с великолепната гръцка поезия. Тогава – началото на 50-те години се установяваше у нас най-догматичният соцреализъм… По това време ми попаднаха някои стихотворения на един тогава неизвестен за мене гръцки поет – Янис Рицос. Хареса ми и понеже беше комунист, предположих, че няма да има проблеми с обнародването им… Преведох няколко стихотворения и ги занесох, за да се публикуват. Върнаха ми ги с остра забележка, че не печатат такива „сюрреализми“.
[…] Въпреки това Партията ми позволи да редактирам преводите на „Първата антология на гръцки поети“ под строгото ръководство на един грък комунист в София.“
Стефан Гечев изпраща Димитър Димов. Зад него
е гръцкият поет и негов приятел, Арис Диктеос 1966-та година
Стефан Гечев писар в Атина 1936 г.
1935 година, Писар по иностранни езици в българската легацията в Атина
Щастие е, че малкото пари, които майка му осигурява, скоро свършват. Така се отдава възможност на българския посланик в Атина, Димитър Шишманов, да му предложи подкрепа като му осигурява работно място в българското дипломатическо представителство като писар.
„Виждате, Гечев, в щата на легацията има една още незаета длъжност – писар по иностранни езици. Заплатата е почти мизерна, но ако искате да останете в Гърция, за да довършите това, за което сте дошли, бихте могли да я заемете…“
Така и стана. Само че седемте предвидени месеца престой в Гърция станаха седем години.
Из книгата на Стефан Гечев „Моите гръцки приятели“
1942 – 1946 година, Културно аташе (по печата) в българското посолство в Братислава
След 9 септември 1944-та до май 1945-та по настояване на словашките власти е принуден да напусне Братислава и се изселва в Пищяни, защото се обявява „за“ правителството в София. След края на войната, се завръща в Братислава и е назначен за представител на Министерството на външните работи на България.
„В краят на 1942-та година отидох в Братислава. Германците бяха решили да направят от Братислава витрина на бъдеща Европа. Френски коняци, сирена… абсолютно всичко. Никога не съм виждал такъв разкош. В Германия гладуваха, но водеха тук чужденците, за да видят каква ще бъде Европа, след като победят.“
„След 9-ти септември 1944-та година във Виена, Цанков образува българско задгранично правителство. Немците ме повикаха в тяхното посолство. Техният съветник ме попита:
„Хер Гечев, тук вече има едно ваше правителство. Вие с кого сте?“ Отговорих, че правителството в София е демократическа коалиция и че аз като българин мога да бъда само с родината…“
„След 10 дни получих покана да напусна Братислава и да отида в Пищяни – едно малко градче, – нещо като интерниране…Трябваше един път в седмицата да се разписвам в Гестапо…
През май 1945-та година се върнах в Братислава. Войната не беше свършила съвсем. Получих заповед от нашето Министерство на външните работи в Чехословакия, защото още нямаше посланик в Прага. Така около 7 – 8 месеца ходих и в Прага, и в Братислава.“
Из разкази на Стефан Гечев, публикувани в списание „Литературна мисъл“, № 4 и в списание „Литературен форум“, № 31, 1991 година
Стефан Гечев (вляво) с немски съветник 1944 г.
Стефан Гечев (вдясно) с немски съветник 1943 г.
Стефан Гечев (вдясно) 1948 г.
1947 – 1949 година, Съветник в българското посолство във Варшава
„Останах в красивата Братислава до края на 1946-та година. Тогава мина оттам българският ни посланик във Варшава…
„Гечев, имам нужда от квалифициран персонал, искаш ли да дойдеш при мен във Вършава?“
Помислих, че това е голямо предизвикателство за мен, и приех. Така, в началото на 1947-ма година се озовах в страшно, варварски разрушената столица на Полша. Хиляди нещастни, гладни хора навсякъде, които се опитваха да започнат живота си отново. Там останах до средата на 1949-та година, след което бях отзован в министерството в София.“
Из разкази на Стефан Гечев
1947 – 1949 година, Съветник в българското посолство във Варшава
„Останах в красивата Братислава до края на 1946-та година. Тогава мина оттам българският ни посланик във Варшава…
„Гечев, имам нужда от квалифициран персонал, искаш ли да дойдеш при мен във Вършава?“
Помислих, че това е голямо предизвикателство за мен, и приех. Така, в началото на 1947-ма година се озовах в страшно, варварски разрушената столица на Полша. Хиляди нещастни, гладни хора навсякъде, които се опитваха да започнат живота си отново. Там останах до средата на 1949-та година, след което бях отзован в министерството в София.“