Биографични бележки

Стефан Гечев е роден в град Русе през 1911 година. Баща му Алберт Гечев е литературен критик, а майка му Рада преподавател по френски език. Учи в Париж в лицея „Луи льо Гран“.

През 1934 г. завършва бакалавър по славянска филология в Софийски университет „Св. Климент Охридски“ и след като работи за кратък период в училище, тръгва за Атина, за да научи гръцки.

В периода 1936–1942 г. Стефан Гечев работи в българската легация в Атина като преводач.

От 1942 г. година работи в българската легация в Братислава като културно аташе, където остава до 1945 г. (докато за част от този период е в изолация по искане на словашките власти).

В периода 1945–1949 г. работи в българската легация във Варшава като културно аташе.

След като се връща в София, Гечев е уволнен от Министерството на външните работи, защото не е член на БКП.

Стефан Гечев започва работа като редактор в различни списания. От началото на 50-те години започва да превежда гръцка поезия на български език.

През 1996 г. Стефан Гечев получава ордена „Златен кръст на почетния легион“ от името на президента на Република Гърция. През 1999 г. получава „Златен медал“ от гръцкия съюз на преводачите.

Награден е от френския министър на културата и информацията с отличието „Кавалер на ордена за изкуство и култура“ през 1998 г.

Стефан Гечев умира в София през януари 2000 г.

От неговата творческа дейност трябва да се отбележат: стихосбирката „Бележник“ (публикуван през 1967 г., но се забранява от властите, защото се е смятало, че не отговаря на идеологията на комунистическата партия), романът „Мостът“ (1983 г.), сборник с разкази „Жестока благодетелка“ (1994 г.), сборник с разкази „Осъденият на Сеньора“ (1994 г.), романите „Виктория и нейните синове (1995 г.) и „Познай себе си“ (неговата лебедова песен, публикувана през 2000 г. след смъртта му). Публикува също и пиесата „Голготата на Варава“ (1999 г.), която се играе в Театър „НДК“ и пиесата „Процесът по изчезването на тялото на Исус Назарянина“, поставена във вашингтонския център по изкуства.

От неговата преводаческа дейност: той превежда стихотворенията на Константинос Кавафис, Арис Диктеос, Йоргос Сеферис, Одиссеас Елитис и Яннис Ифантис от гръцки на български език, правейки ги достъпни за първи път за българската публика. От френски език той превежда антология на френските поети сюрреалисти и също „Песните на Малдорор“ от граф дьо Лотреамон. Превежда и творбата „Алиса в огледалния свят“ на Луис Карол от английски на български език.

Стефан Гечев пише своята автобиография в периода 1936-1992 г. и й дава заглавието „Моите гръцки приятели“. Тази творба се отнася до всичките му гръцки приятели, с които е заформил запознанство през този близо 60-годишен период.

Творческата му дейност има голям принос към запознаването на българския народ с гръцката култура, както и към последвалото приятелство между двата народа. Мостът, който той изгражда в своето време съществува и до днес, като двата народа продължават да го градят и така да развиват приятелството си.