Житейски път
Детство
Гечев произхожда от семейство на прогресивни интелектуалци. Имената на неговите родственици са свързани с богатата история на българската интелигенция през XIX и XX век.
Семейството на пастор Стефан Гечов: Алберт Гечев, Нонка Гечева и пастор Стефан Гечев, Тимотей Гечев, Невянка Гечева, Георги Гечев и Славка Гечева. Ловеч, 4 септември ….
Стефан Гечев е роден в семейството на литературния критик и историк Алберт Гечев (1881-1916) и гимназиалната учителка по френски Рада Гечева.
„Бил съм на пет години, когато баща ми ми четеше стихотворения от Славейков и ме караше да ги повтарям. И досега ги помня. Ако не беше умрял толкова рано, навярно го е чакала университетска кариера. Но съдба… Като критик, общо взето, е бил за нашия хубав, здрав реализъм. Аз съм за хубавия, здрав модерен реализъм.“
„ Прадядо ми по бащина линия е бил пътуващ книжар в средата на XVIII век. Обикалял по панаири и продавал книги… Моят дядо Стефан Гечов е издал около Освобождението в два тома „Полезни приказки за деца“. Най-малкият му син Тимотей бил добър поет и издал една стихосбирка, преди да почине на 19 години. Баща ми Алберт Гечев е бил критик, но починал млад.
… По майчина линия майката на Асен Златаров, сестра на дядо ми, оставила чудесно написани спомени, които бяха публикувани. За самия Асен Златаров няма да говоря. Кой не го познава! Синът му Светозар Златаров също пише. Известен представител на този род е и професор Любомир Тенев. Леля ми Диана, съпруга на Николай Райнов, също имаше литературни опити. Да не говоря за сина им Богомил…“
Из интервюта на Стефан Гечев във в.“АБВ“, No 30, 1991 г. и сп. „Литературна мисъл“ № 4, 1991 г.
Алберт и Рада Гечеви, Пловдив 1909 г.
Стефан Гечев като дете
Юношество
1917 – 1921 година, Русе и Пловдив
Алберт и Рада Гечеви, Пловдив 1919 г.
Ерма и Стефан Гечеви, Пловдив
Рада Гечева работи като преподавател по френски език в гимназията в град Русе. Малкият Стефан е отличник, но въпреки усилията на майка му, френският език не го привлича. Езикът, който по-късно ще приеме и ще говори като свой. След смъртта на своя съпруг майката на Стефан Гечев напуска град Русе и се установява през 1921 г. заедно с двете си деца – Стефчо и Ерма в къщата на баба Катя в Пловдив.
1925 година Стефан отваря нов прозорец към света – започва да пише стихове
„Започнах да пиша стихове на 14 години в Русе. На 15 години вече бях публикувал няколко от тях в ученическото списание „Родна реч“. В картичката, която ми изпрати директорът, пишеше: ,,Стиховете Ви са добри, но най-вече автентични.“
Шестнадесетгодишният Стефан живее в Пловдив заедно със своя вуйчо, големия български писател Николай Райнов.
„Реших да покажа стихотворенията си на вуйчо Николай. Оставих му няколко и излязох развълнуван. На следващия ден той седна до мен и ми каза: „Стефчо, ти ще станеш добър поет.“ Излишно е да ви казвам на кое небе се намирах тогава. По това време Николай Лилиев беше корифеят на българската поезия. „Дадох му няколко мои стихотворения и чаках с нетърпение отговора му. – „Прочетох с внимание стиховете Ви. Бих казал: Пишете! Дори и да не станете голям поет, ще разберете поезията в цялото й величие… В заключение, съветът ми е… продължавайте да пишете.“ В онзи момент възприех неговия отговор като НЕ. Върнах се вкъщи и изгорих всички тетрадки с мои стихове. След няколко години, при случайна среща, се оказа, че Николай Лилиев помни много добре написаното от мен и беше учуден, че съм спрял да пиша.“
Из разкази на Стефан Гечев от интервюто в сп. „Септември“, № 4, 1991г.
1926 година, Париж
Петнадесетгодишният Стефан живее около две години в Париж, където неговата майка е била изпратена на специализация. По това време там са били също и Дора Габе, Асен Златаров, Николай и Богомил Райнови, големият Жорж Папазов, както и още много други български интелектуалци.
Гечев учи в Лицеят “Луи Велики“ в Париж, в който са учили Виктор Юго и Робеспиер, ученето там му помага да усъвършенства френския език и да разпали въображението му.
Стефан Гечев, Париж 1926 г.
1929 година, Школата „Орфей“
подарък за Стефан, Париж, 1932 г.
Вуйчото Николай Райнов посвещава осемнадесетгодишния Стефан в школата „Орфей„, на която е бил създател и ръководител, и в която са участвали, може би, най-големите интелектуалци на епохата.
„През 1933 г. започнах да се откъсвам от ложата „Орфей“ поради много причини – университетските занимания и изпити, но и основно от все по-бързо развиващото се в мен картезианско мислене. След няколко години напуснах ложата и вуйчо Николай.“
Из интервю на Стефан Гечев във вестник „АБВ“, № 30, 24 септември 1991 година.
Студентство
1929 – 1934 година, Студент по Славянска филология в Софийския университет
„Свети Климент Охридски“
„Когато постъпих в Софийския университет като студент по славянска филология през есента на 1929 година, наши професори бяха Л. Милетич, С. Романски, М. Арнаудов, А. Т. Балан, Ст. Младенов. Всички тези хора представляваха един екип от талантливи учени, поставили здрави основи на българистиката…“
Из разкази на Стефан Гечев от интервюто във вестник „АБВ“, № 9, 1992 година
„През 1934-та година завърших Софийския университет. Още в началото на следването си бях привлечен от старобългарската литература. Моят професор по тази специалност Йордан Иванов ме посъветва, че ако желая да сътворя нещо по-сериозно в тази област, ще трябва да науча както старогръцки, така и новогръцки.“
Из книгата на Стефан Гечев „Моите гръцки приятели“, стр. 33
Гечев с професор Йордан Иванов 1934 г.
1936 година, Магистратура в Атински университет „Йоанис Каподистриас“
Гечев в българската легация, Атина, 1937 г.
Толкова силна била връзката му с духовната общност, че много скоро и лесно се включва в гръцките академични кръгове. За кратко време овладява гръцкия език.
„Започнах да слушам в Атинския университет лекциите за византийска литература на професор Веис – едно от светилата, както се казваше тогава, на тази наука. Скоро му се представих и той прояви интерес към младия българин. След известно време ме повика и ми предложи да направя един частен доброволен курс по старобългарски за някои негови студенти.“
“Защото, обясни той, както вие трябва да знаете византийски, така и нашите византинисти би трябвало да знаят старобългарски, за да могат да ползват старите български документи.“
Из книгата на Стефан Гечев „Моите гръцки приятели“, стр. 62-64
1938 година, Докторантура в Атинския университет „Йоанис Каподистриас“
В Гърция пише докторската си дисертация, озаглавена „Физиолог„, в която изследва старобългарски текст, преведен на гръцки. Библиографията го отвежда до манастирите на Света гора (Агион Орос).
Стефан Гечев имаше свое собствено отношение към Бог, „Висша промисъл“, което ръководи разум и тяло. Библията беше винаги с него до края на живота му. Всяка вечер четеше някой пасаж като историческа книга, като Света книга – врата към други светове.
Гечев в Света Гора, Атон, 1938
Дипломатическа кариера
1935 година, Писар по иностранни езици в българската легацията в Атина
Гечев в българската легация,
Атина, 1935 г.
Щастие е, че малкото пари, които майка му осигурява, скоро свършват. Така се отдава възможност на българския посланик в Атина, Димитър Шишманов, да му предложи подкрепа като му осигурява работно място в българското дипломатическо представителство като писар.
„Виждате, Гечев, в щата на легацията има една още незаета длъжност – писар по иностранни езици. Заплатата е почти мизерна, но ако искате да останете в Гърция, за да довършите това, за което сте дошли, бихте могли да я заемете…“
Така и стана. Само че седемте предвидени месеца престой в Гърция станаха седем години.
Из книгата на Стефан Гечев „Моите гръцки приятели“
1942 – 1946 година, Културен аташе (по печата) в българското посолство в Братислава
След 9 септември 1944-та до май 1945-та по настояване на словашките власти е принуден да напусне Братислава и се изселва в Пищяни, защото се обявява „за“ правителството в София. След края на войната, се завръща в Братислава и е назначен за представител на Министерството на външните работи на България.
„В края на 1942-та година отидох в Братислава. Германците бяха решили да направят от Братислава витрина на бъдеща Европа. Френски коняци, сирена… абсолютно всичко. Никога не съм виждал такъв разкош. В Германия гладуваха, но водеха тук чужденците, за да видят каква ще бъде Европа, след като победят.“
„След 9-ти септември 1944-та година във Виена, Цанков образува българско задгранично правителство. Немците ме повикаха в тяхното посолство. Техният съветник ме попита:
„Хер Гечев, тук вече има едно ваше правителство. Вие с кого сте?“ Отговорих, че правителството в София е демократическа коалиция и че аз като българин мога да бъда само с родината…“
„След 10 дни получих покана да напусна Братислава и да отида в Пищяни – едно малко градче, – нещо като интерниране…Трябваше един път в седмицата да се разписвам в Гестапо…
През май 1945-та година се върнах в Братислава. Войната не беше свършила съвсем. Получих заповед от нашето Министерство на външните работи в Чехословакия, защото още нямаше посланик в Прага. Така около 7 – 8 месеца ходих и в Прага, и в Братислава.“
Из разкази на Стефан Гечев, публикувани в списание „Литературна мисъл“, № 4 и в списание „Литературен форум“, № 31, 1991
Гечев (вдясно) с немски съветник 1943 г.
Гечев (вляво) с немски съветник 1944 г.
Гечев (вляво) 1946 г.
1947 – 1949 година, Съветник в българското посолство във Варшава
Стефан Гечев във Варшава 1948 г.
Стефан Гечев във Варшава 1949 г.
„Останах в красивата Братислава до края на 1946-та година. Тогава мина оттам българският ни посланик във Варшава…
„Гечев, имам нужда от квалифициран персонал, искаш ли да дойдеш при мен във Вaршава?“
Помислих, че това е голямо предизвикателство за мен, и приех. Така, в началото на 1947-ма година се озовах в страшно, варварски разрушената столица на Полша. Хиляди нещастни, гладни хора навсякъде, които се опитваха да започнат живота си отново. Там останах до средата на 1949-та година, след което бях отзован в министерството в София.“
Из разкази на Стефан Гечев
Житейски път 1949 – 1989 г.
1949 година, София
Стефан Гечев 1950 г.
През 1949-та година дипломатическата кариера на Стефан Гечев е внезапно прекратена, тъй като той не се съгласява да стане член на единствената политическа партия тогава БКП. На настойчивите въпроси на колеги отговоря –
„Не мога да стана член на партията, защото вярвам в Бог.“
Той можеше да бъде политик с великолепна кариера в дипломацията, с многобройни издания на поетични сборници, галейки социалистическия реализъм и задоволявайки художествените поръчки на партийните ръководители.
Той обаче принадлежи на друг свят.
Никаква партийна целесъобразност не го беше вплела в играта с компромиси. Той защитаваше честно, смело и искрено това, което му подсказваше логиката и естествената реакция на космополита. Това негово поведение му струваше цели 23 години изолация.
1959 година, Кръстина Гечева (Тити) влиза в живота на Стефан Гечев
Преводач, редактор и библиограф, Кръстина е била ангелът, преживяла заедно с него всеки добър или лош момент през следващите 41 години от живота му…
До края!
„Трудно е да живееш във всекидневието на твореца, който гледа на света през четвъртото измерение, да живееш с космополита, отказал се от материалните удоволствия, но в същото време преминаваш през голямата школа… Късметлийка съм“ – споделя Кръстина Гечева (Тити).
Приятелите на Стефан Гечев знаят най-добре, че поетът боготвори своята любима жена, както никого другиго на света.
Стефан и Кръстина Гечеви подписват
граждански брак 1959 г. На заден план
са техните кумове Теньо Пиндарев и жена му Мария
1950 – 1956 година, Редактор в сатиричния вестник „Стършел“
Редакционна карта в-к Стършел 1950 г.
Шест години Стефан Гечев работи в сатиричния вестник „Стършел“ на „безпроблемно“ място. Чете чужди списания и вестници и дава идеи за карикатури и фейлетони. През 1956 г. го гонят от вестника, тъй като е посмял да каже:„Не е лошо този… сталински социализъм да се развие… в нещо друго“, по повод събитията в Унгария.
1957 – 1958 година, Гечев е драматург в новосъздадения Сатиричен театър
„Изгониха ме от вестник „Стършел“. Нищо не можах да направя, нареждането идваше отгоре. Останах месеци без работа, докато драматургът Весо Ханчев – бяхме близки с него – ми каза веднъж: „Стефане, говорих с директора Сърчаджиев да те вземе при нас като втори
драматург.“ Това беше спасение за мен, приех веднага… Моята идея за такъв театър беше освен пиеси да се поставят и злободневни сатирични сценки и скечове, както навсякъде по света. Със Сърчаджиев направихме две. Новият директор на театъра Дановски обаче отказа всеки вид новаторство.
Принудих се да се уволня.”“
Из разкази на Стефан Гечев във вестник „Литературен форум“, No 31, 1998 г.
1959 – 1965 година – Списание „Пламък“
Корица на списание „Пламък“.
Стефан Гечев,изгонен от Сатиричния театър, е приет
на работа като редактор в литературното списание „Пламък“. Климатът там е тежък за него и той търси възможност да напусне.
1966 гoдина – Стефан Гечев се пенсионира
През 1966 г. на Стефан Гечев се дава възможност да се пенсионира. Верен на своите възгледи, той ще преживее.
„Най-хубавите години от своя живот“.
„Знаех много добре, че няма да мога да публикувам нищо свое. Щях да съм изолиран. Осъзнах този факт, примирих се с него и се отдадох… на писане.
Беше удивително чувство. Тежко. Пишех всекидневно – стихотворения, романи, театрални пиеси, правех планове за нещата, за които исках да напиша… Пишех, пишех, четях ги вечерта на Тити и безкрайни часове беседвахме върху текстовете, които тлееха в тъмните чекмеджета. Но бях свободен. Пишех, без да изпитвам влиянието на някакъв външен фактор…Свободен. “ В някой момент ще кажа: „Най-хубавото, което съм написал, го написах тогава.“
СтефанГечев 1966 г.
1967 година, Стихосбирката „Бележник“
Корица на стихосбирката „Бележник“
„Още в началото на петдесетте години бях прописал отново (след 25 години) поезия. Малки стихчета, които някои приятели харесаха. През 1966-та година, Блага Димитрова, която тогава беше редактор в издателство „Народна Култура“, ми предложи да ми издадат стихосбирката.“
„Една малка книжка, осем на петнайсет сантима, с тридесет само листа, … като паспорт. Паспорт за едно пътуване, освободено от времето и пространството. Път за други светове, където цветовете и светлината са чисти, освободени от натиска на подсъзнанието. Паспортите обаче, в България, през 1967 година, трудно се издаваха и само след твърдото разрешение на Партията.“
„Стихосбирката „Бележник“ беше издадена през 1967-та година … като люти статии излязоха за тази нещастна книжка.“
В заседанието на Политбюро на Комунистическата Партия (12.11.67 година) с тема Някои феномени на идеологическия фронт, секретарят по идеологическите въпроси ще характеризира стихосбирката на Стефан Гечев като „отклонение от марксистко-ленинската идеология и от комунистическия интернационализъм.“
„Това беше достатъчно: „характеристиката“ на Венелин Коцев беше заповед. Веднага се анулираха няколко договора, които вече бяха подписани за издаване на други мои работи. Само издателство „Народна култура“ анулира три мои договора за преводи… Беше тежко! Но нищо друго не знаех, освен горе-долу да пиша. Опитах да предложа тук-там нещо, но получих мълчаливи откази. Разбрах, че няма смисъл и се оттеглих.“
„Продължих да пиша, знаейки, че моите работи няма да се публикуват никога… Една изолация от двадесет и три години. Но и за нея не съжалявам – пишех каквото искам и както искам, свободен от цензура, конюнктура и т.н“
Из разкази на Стефан Гечев, публикувани в списание „Литературна мисъл“, № 4, 1991, във вестник „АБВ“ № 4, 1991 и във вестник „Литературен форум“ , № 31, 1998 година
Из книгата „Моите Гръцки приятели“ от Стефан Гечев
„Tъй като имах свободно време, реших да осъществя отдавнашната си мечта да запозная българските читатели с великолепната гръцка поезия. Тогава – началото на 50-те години се установяваше у нас най-догматичният соцреализъм… По това време ми попаднаха някои стихотворения на един тогава неизвестен за мене гръцки поет – Янис Рицос. Хареса ми и понеже беше комунист, предположих, че няма да има проблеми с обнародването им… Преведох няколко стихотворения и ги занесох, за да се публикуват. Върнаха ми ги с остра забележка, че не печатат такива „сюрреализми“.
[…] Въпреки това Партията ми позволи да редактирам преводите на „Първата антология на гръцки поети“ под строгото ръководство на един грък комунист в София.“
Из книгата на Стефан Гечев „Моите гръцки приятели“
Корици от двете издания на книгата:
„Моите гръцки приятели“
Стефан Гечев изпраща Димитър Димов.
Зад него е гръцкият поет и негов приятел,
Арис Диктеос 1966-та година
Из книгата на Стефан Гечев „Моите гръцки приятели“
Гечев е приятел и се познава с най-влиятелните гръцки поети и писатели за тогавашното време (а и не само) – Костас Варналис, Арис Диктеос, нобелистът Одисеас Елитис Георгиос Сеферис, Кики Димула, Никос Никопулис и още много други. Гечев успява да преведе отлично произведенията на тези автори. Първата „Антология на новата гръцка поезия“ е издадена през 1960г.в два тома, втората е издадена през 1978 г. под редакция и превод на Стефан Гечев.
„Съвременна кипърска поезия“ 1965 г.
„Млада гръцка поезия“ 1976 г.
„Гръцка поезия XX век“ 1978 г.
Превежда от гръцки език стихове на Константинос Кавафис (1963 г., 1984 г., 1995 г.),
Арис Диктеос (1967 г.) и Георгиос Сеферис (1975 г.)
Можете да се запознаете със спомените за тези автори в книгата на
Гечев „Моите гръцки приятели“
1988 година – Театър 199
„Процесът по изчезване тялото на Исус Назарянина“
През 1988 г. по време на назряващите промени в България, софийският Театър 199 поставя пиесата на Гечев „Процесът по изчезване тялото на Исус Назарянина“ с режисьор Младен Киселов.
Корица от постановката, 1988 г.
Житейски път след 1989 година
След промяната на политическата система в България през 1989 г. изведнъж Стефан Гечев се оказва в центъра на българския интелектуален живот. Сякаш един друг свят се е движил, действал и живял, очаквайки момента да заговори за творчеството на „заразените“ и да се запознае с Гечев. Следват интервюта, предавания по националните телевизия и радио, статии в големите вестници и списания, масово издават творбите му, награждават го.
1991 г. “Убийци“ – Народен театър “Иван Вазов”
С голям успех пиесата на Стефан Гечев „Убийци“ е поставена в Народния театър „Иван Вазов“ под режисурата на Вили Цанков.1994 г.
„Голготата на Варава“
В Театър НДК е поставена пиесата „Голготата на Варава“, режисьор е Стоян Алексиев.
1994 г. “Процесът по изчезване тялото на Исус Назарянина“
Същата година е поставена пиесата „Процесът по изчезване тялото на Исус Назарянина“ в Центъра по изкуства във Вашингтон с режисьор Младен Киселов, намерила подчертано положителна оценка от Washington Post.
„Основна цел на моите литературни текстове и най-вече на театралното ми творчество е да накарам дори малък брой хора да се заинтересуват от големите проблеми, свързани с човешкото съществуване и човешките взаимоотношения. Всеки зрител ще вземе нещо свое от представлението.“
1992 година – „Френски поети сюрреалисти“
През 1992 г. излиза великолепната антология „Френските поети сюрреалисти“. Първото издание се изчерпва само за три месеца, следват други. Книгата съдържа творчеството на предходници и спътници на сюрреализма като Дьо Нервал, Стефан Маларме, Рембо, Аполинер и др., а така също и с истински сюрреалисти като Пол Елюар, Андре Брьотон, Луи Арагон, Антонен Арто, Тристан Цара и др.
1995 година – „Златен кръст на Почетния легион“
Гръцката държава почита приятеля на Гърция Стефан Гечев. Посланикът на Гърция в София Анастасиос Сидерис от името на президента Константинос Стефанопулос награждава с уважение и обич писателя и преводача Стефан Гечев с диплома и „Златен кръст на Почетния легион“
1997 година – „Съвременна гръцка поезия“ книга 1
Корици от поредицата „Гръцка поезия“
и „Моите гръцки приятели“
Гърция в София се издава вторият
том на “Съвременна гръцка
поезия”, 1998 г.
Една голяма мечта на Стефан Гечев започва да се сбъдва. Под егидата на гръцката държава и на министъра на външните работи на Гърция г-н Каролос Папуляс е публикуван първият том на „Съвременна гръцка поезия“, представена от Гечев.
1998 година „Съвременна гръцка поезия“ книга 2″
Отново с помощта на посолството на Гърция в София излиза вторият том на „Съвременна гръцка поезия“. Посланикът г-н Панайотис Каракасис прегръща творчеството на големия приятел на родината си Стефан Гечев, когото ще обикне толкова много. Българският посланик в Гърция,писателят Кирил Топалов представя втория том.
1999 г. „Моите гръцки приятели“
Стефан Гечев вади парче по парче от паметта си срещите и разговорите си с Варналис, Елитис, Сеферис, Диктеос, Казандзакис, Рицос, Парнасос, Никопулос, Йорандс, Димулас, Лудемис.
1997 година – „Награда за принос и развитие“
През 1997 г. българското Министерство на културата награждава Стефан Гечев със Специална награда за приноса му в развитието и разпространението на българската култура.
1998 година – Република Франция почита Гечев
На 17.06.1998 г. с указ на президента на Франция и от името на френското Министерство на културата посланикът в България г-н Тремо награждава Стефан Гечев с високото отличие „Кавалер на орден за изкуство и култура“ за цялостния му принос за сближаването на културните отношения между България и Франция.“
„Г-н Гечев, Орденът „Изкуство и литература“ е едно от най-значимите отличия на Република Франция. Той се дава в знак на почит на личности, чието творчество представлява значителен принос в областта на изкуствата и литературата, или са допринесли за разпространението на изкуството и литературата във Франция и по света. Като изразявам своите искрени почитания, Господине, моля приемете този израз на високата ми почит към Вас.“
Обръщение на г-н Тремо към Стефан Гечев 1998 г.
1999 година – Гръцкото дружество на преводачите награждава със „Златен медал“
През 1999 г, Гръцкото дружество на преводачите награждава със ЗЛАТЕН МЕДАЛ Стефан Гечев за цялостното му преводаческо творчество, което представлява ценен принос към новогръцката литература и култура. Кметът на Атина Димитрис Аврамопулос от името на Гръцкото дружество на преводачите награждава Гечев на 15.02.1999 г.
04.01.2000 година – В края на един изминат път
Оставя последния си шепот до обичаната си съпруга и…умира. Отива си в деня, в който се навършват почти петдесет години от техния съвместен живот. Всичко е там. Пишещата машина, книгите, ръкописите, моливите…
След няколко дни Тити намира късче хартия, паднало до леглото му, на което, малко преди да премине през голямата врата, Гечев е написал последното си стихотворение:
„Вече се зазорява над шахматната дъска.
В сърцата дървени на пионките
съзрява старата надежда,
че днеска може би, с умни или неразумни ходове,
под погледа на техните царе
ще се доберат най-после до последния квадрат.
Вече се зазорява…“
03.01.2000 г. От стихосбирката „Сенките на времето“, стр.87
Проект „110 години от рождението на Стефан Гечев“ се реализира с финансовата подкрепа на програма
„Творчески инициативи“ на Национален фонд „Култура“.
Графичен и уеб дизайн, дигитализиране и обработка на текст и архив – Стефан Артамонцев.
Редактор на текста – Мая Лъжева.