Столетието Стефан Гечев. Когато ми съобщиха по телефона, че на 29 януари 2011 година се навършва цяло столетие от раждането на Стефан Гечев, честно казано се стреснах. За мене този човек присъстваше в моя свят и щеше да го напусне само заедно с мене. Прав е Габриел Марсел светът, в който живеем е населен повече с мъртви, отколкото с живи!…
Не знам откъде да започна, от Стефан Гечев голямия непризнаван поет, от забележителния преводач на гръцка и френска поезия, от проникновения есеист или драматурга, който посегна на евангелската тема или хумориста,или ерудита носителя на гръцкия „Златен кръст на почетния легион” или на френския „Кавалер на ордена за изкуство и култура”, на неговото име в гръцкото посолство е отредена цяла зала, а Георги Чапкънов му е изваял прекрасен бюст… мога да изброявам още достойнства,… но не ми дава мира ако не спомена, че Стефан Гечев не е получил никакво отличие в родината си и незнам дали това е подтвърждение на библейската мъдрост или щастливо стечение на обстоятелствата, което още повече възвисява неговото благородство… Да беше се задоволил само с подбора и превода на „Палатинската антология” пак трябваше да го засипят с почест.
Аз съм пристрастен и защото този човек съдбовно се намеси в живота ми, добронамерено, с усмивка, той и по-късно Емилиян Станев решително ме насочиха към литературата. Мисля си днес, когато и аз съм старец, че са ми сторили добро, че може и безнадеждно да съм се стремял към тяхните висоти, но все пак съм ги следвал.
Бях решил да озаглавя тези редове IN MEMORIAM, но освен че е банално, то е и безсмислено, защото ние живеем във време на национална амнезия. Забравата се е втурнала да заличи имената на хора, които можехме да наречем истински българи, големи българи. Понякога горчиво си мисля, че, за Стефан Гечев, Тончо Жечев, Блага Димитрова, Вера Мутафчиева, Димитър Аврамов, Константин Павлов, е по-добре, че не могат да видят на какво е заприличала тази България, която те обичаха безмерно. Смъртта им спести тази мъка!
