ОФИЦИАЛНО СЛОВО НА ИЗЛОЖБАТА ПОСВЕТЕНА НА СТЕФАН ГЕЧЕВ „РОБУВАМ САМО НА СВОБОДАТА“ В БУДАПЕЩА

Румяна Пашалийска

Уважаеми господин Пейков,
Уважаеми госпожи и господа,
Скъпи сънародници,

Радваме се, че сме заедно! Благодарим за поканата на Българския културен институт в Будапеща да гостуваме с изложбата „Робувам само на свободата“, посветена на творческото дело на бележития български писател, поет, преводач, драматург, журналист и дипломат Стефан Гечев.
В София и в други български градове изложбата премина при забележителен интерес, но днес за първи път представяме на международната културна сцена този голям български творец и интелектуалец, оставил богато литературно наследство и нравствени послания с универсална и общочовешка значимост.

Наследник на два бележити български рода, Стефан Гечев произхожда от просветена и достолепна семейна среда, дала на България множество видни представители на науката, изкуството и духовната култура: книжари и свещеници, писатели и поети, критици и художници, учени и общественици. Унаследил от тях жаждата за култура и образованост, той от ранна детска възраст попада в едно щедро духовно пространство, обитавано големи творци. Това култивира у него будна мисъл, словесно богатство и независим дух, които ще го придружават през целия му съзнателен живот и ще му дадат силата да премине достойно през драматичните поврати на българския 20-и век.

След дълъг период на принудителна забрава, днес европейският ерудит и мислител Стефан Гечев е познат и обичан от четящата публика като автор на модерна лирическа поезия, на разкази, статии, есета, романи и пиеси, на философски и мемоарни текстове, на високи образци на художествения превод.
Но ако се върнем мислено в годините след Втората световна война и попаднем в догматичната и задушна атмосфера на тоталитарна България, ще видим,че фигурата на Стефан Гечев е стояла странно и необичайно на фона на тогавашния литературен пейзаж. Възпитаник на известния лицей „Луи льо Гран“ в Париж и пребивавал дълги години зад граница като дипломат, в чужбина полиглотът Стефан Гечев се движи в космополитна и елегантна творческа среда. С перфектното владеене на френски, гръцки, немски, английски, чешки, словенски и руски език, той общува равнопоставено с известни европейски писатели, поети и интелектуалци. С европейския си манталитет, с енциклопедичния си ум, с многостранната си култура писателят е изпреварил времето в своите художествени и духовни търсения…
В годините след Девети септември 1944 г. Стефан Гечев не приема нормативните изисквания на новия литературен канон и никога не обременява живота и творчеството си с фалша и лъжливите догми на своето съвремие. За това непозволено „свободомислие“ той насилствено е отстранен от литературния живот и в продължение на четвърт век е лишен от най-важното за един писател: от правото му да общува със своите читатели…
В годините на самота и творческа изолация Стефан Гечев не се отчайва и не предава себе си, а остава вътрешно чист и неподкупен като творец.
При всички несгоди и препятствия по пътя си той остава вглъбен, работлив и скромен. Приема съдбата си спокойно и с чувство за хумор, защото знае, че „и славата, и пораженията са суетни и преходни“… а „творецът трябва да се сравнява само със себе си“… Той е наясно, че творбите му няма да видят бял свят, но продължава да създава оригинална поезия, да пише разкази, романи и драми. Когато му е забранено да издава авторските си творби, започва неговото дълго и самотно пътешествие в света на чуждите автори. Овладял до съвършенство изкуството на художествения превод, Стефан Гечев подарява на българския читател първокласни образци от чуждестранната поезия и проза.

Освен талант, големият писател и мислител притежава и устойчивия характер, за да отстоява своите художествени и човешки истини. Благороден и благ по натура, Гечев не се героизира и не се бунтува срещу своите отрицатели, а търси убежище във философията на Христовото учение, в дълбокия смисъл на човешкото битие. Той е уверен, че самотният му писателски глас ще бъде чут от едно бъдещо и по-добро човечество…
В последните години от своя живот Стефан Гечев записва в своя философски дневник: „Не бих искал, когато ме изпращате, да плачете и да се вайкате. Направих това, което можех да направя, но го направих честно… Представям си, че след смъртта ми ще ме „открият“ и тогава ще заживея нов живот…“

“Ръкописите не горят!”, казваше великият руски писател Михаил Булгаков. Като стар и препатил архивист аз отдавна зная, че това не е само величествена литературна метафора. Ръкописите наистина не горят!.. Веднъж, откъснали се от своя автор, те вече не се влияят от славословията или отрицанията на своето време, не зависят нито от политическата, нито от художествената конюнктура на историческия момент. Когато съдържат важни човешки и творчески истини, ръкописите заживяват свой собствен живот, който продължава далече извън времето, в което са създадени…
А времето е най-добрият съдник. То наистина притежава своя особена памет и един ден поставя всичко на мястото му.
След демократичните промени в България (1989), непубликуваните ръкописи на Стефан Гечев спечелват битката с времето и дочакват срещата със своите читатели. Редица негови творби са издадени, пиесите му са поставени на сцена, признат е приносът му за развитието и популяризирането на българската култура, за което е удостоен с престижни награди. Преведен на много чужди езици, писателят е носител на най-високите ордени и държавни отличия на Гърция и Франция за цялостното си преводаческо дело, за изграждането на културни мостове между България и европейските народи.

Богатото литературно и културно наследство на Стефан Гечев достигна до съвременните българи, благодарение на неуморните усилия на присъстващият тук художник Стефан Артамонцев, за когото това дело е важна житейска и творческа кауза. В резултат на неговия дългогодишен професионален труд беше създадена четириезична културна платформа и фондация на името на Стефан Гечев; бяха издирени съвременници на писателя у нас и в чужбина, с които бяха заснети видео-интервюта; осъществени бяха документални изложби и културни събития. Неговият пример беше последван и обедини множество хора от различни възрасти, които дават своя вдъхновен принос за тази кауза.

Стефан Гечев е визионер, който провижда бъдещото мултикултурно и многонационално развитие на съвременния глобализиран свят и още през миналия век очертава и утвърждава ролята на България в културната, географската и историческата карта на Европа.
Закъснелият ореол около личността му е още едно неоспоримо доказателство, че със своите творчески постижения и взаимни контакти българските хора на духа отдавна са част от европейското културно семейство, много преди политиците да вземат своите отговорни решения…

Надяваме се, че в тази изложба всеки посетител ще открие по нещо и за себе си. Безспорно интересна с информационно-познавателните си пластове, тази литературна експозиция е не по-малко важна и със своите скрити и явни послания към нашия съвременик. Вярваме, че хората ще бъдат докоснати от силата на духа на този изключителен човек и творец, и ще се замислят над неговите общочовешки послания. Те достигат до нас, за да ни приканят да подхраним духовното си битие, да укрепим поизтънялото си национално самочувствие, да вярваме в себе си и в общочовешките ценности, и да ги предаваме като духовен мост към бъдешите поколения.
Благодаря за вниманието!

Благодаря за вниманието!

Румяна Пашалийска