да грее вечно животворно слънце – над тяхната земя,
да няма мълнии и бури – над тяхната глава,
да не прииждат черните реки – до техните къщя.
А вий не се страхувайте от вятъра.
Той кара ниски, угоени облаци,
в утробата им се спотайват
потопи и светкавици.
Дойдох да ви се изповядам, братя:
че аз съм вятър и искам вие също
да се превърнете на ветрове. Ако ли не –
ще си останете до века тъжни роби,
без даже да усещате това.
(А пред учениците си:)
На вас пък казвам тъй:
Най-бързият и труден път към свободата
е подчинението. Намерете
най-лошия и злобен господар
и му се подчинете. Роби му станете
и всичките му воли изпълнявайте.
Тогава всяки ден сърцето ви ще става
все по-широко и свободно.
А като сетите, че господарят
е станал роб,
тогаз го напуснете милостиво.
ПЕТА ПРОПОВЕД НА ПОП БОГОМИЛ
(За дърветата – откъс) За да умеете да съединявате, Учете се най-първо да разделяте. За туй ви проповядвам бог и дявол. ……………………………….. Когато си отида, кой ще ви учи? Не смейте да се учите от камъка, Не е за вас. Учете се от нашите дървета.
Учете се например от дъба. Той най-мощното и най-огромното дърво, А ражда дребни плодове – храна за свинете.
Учете се от кестена. Лете листата му са най-милостивите, А плодовете му наесен – най-бодливите. Учете се от трепетликата. Листата й трептят еднакво, Когато духа вятър и когато Наоколо е пълна тишина.
Най-вече се учете от тополата. Тя пуща много малко клони встрани, Да има сила да се извиси…
